Пловдив е най-старият в Европа и шести в света град, в който животът никога не е прекъсвал. Възникването му се определя към началото на VІ хил.пр.Хр. Утвърждава се като тракийски регионален център през късната бронзова епоха и архаичния период, за което свидетелстват видими и днес крепостни градежи. В град, устроен по образец на гръцките полиси от елинистическата епоха, се превръща по времето на древномакедонския цар Филип II; процъфтява в периода на възход на Римската империя. През късната античност и средновековието макар и със значително намалени територия и население запазва водещото си регионално положение. След османското завоевание, далеч от външни граници и конфликти градът се разраства. В средата на XIX век се утвърждава като един от основните центрове на Българското възраждане.
Пловдив е известен с културно-историческото си наследство. Останки от Античността, Средновековието, Възраждането и съвременната култура съжителстват, вплетени в неустоимата красота на този древен и вечен град. Пловдив е съхранил в себе си изключително ценни паметници, от които най-впечатляващи са Античният стадион, Античният театър, Одеонът, великолепните цветни мозайки, Акведуктът, крепостните стени, запазените и действащи и днес два мюсюлмански храма и жилищната архитектура на Трихълмието. Счита се, че най-ранното име на града е Кендрисия (Кендрос). Траките първи създават върху Трихълмието укрепено селище, което наричат Евмолпия или Евмолпеида. Учените свързват произхода с тракийския герой Евмолп, представен в митологията като син или брат на Орфей. През 342 г. пр.н.е. Филип ІІ Македонски завладява града и съобразно тогавашните традиции го нарича на свое име - Филипополис. По време на римския император Клавдий новозавладените земи на юг от Стара Планина формират римската провинция Тракия с център Филипополис. През римската епоха градът е наричан и с други имена. Най-популарното до днес е Тримонциум (Трихълмие) по името на историческото ядро. В около 100-хилядния град се събират данъци, секат се монети, строят се красиви обществени сгради, аристократични домове, внушителни крепостни стени. От средата на III век започва продължителен упадък и свиване. През VII век в региона се заселват славяни, които възприемат тракийската форма на името Филипопополис – Пулпудева, трансформирано през следващото хилядолетие в Пълдин (Плъвдин, Плъвдив) и Пловдив.
След Освобождението до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия. В годините след Съединението до днес Пловдив заема положение на втори по големина и значение град в България след столицата София. Пловдив е най-важният административен, университетски, икономически, търговски и транспортен център на Южен централен регион. Община Пловдив включва единствено град Пловдив и е разделена на 6 района: Централен, Източен, Западен, Северен, Южен и Тракия. Уникалните културно-исторически и природни забележителности, спортните съоръжения, Международния панаир, богатият на събития културен календар определят града като атрактивна туристическа дестинация от световен мащаб. През 2019 г. заедно с италианския град Матера Пловдив е Европейска културна столица.