Забележителности

Старият град

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ е разположен върху три от хълмовете на Пловдив - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе известни още като Трихълмието. Днешният облик на Стария град се определя от наслагвани столетия наред културни пластове. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо  единство. Тук се намират археологически обекти, музеи, галерии, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни  постройки, романтични дворове,  живописни калдъръмени улички.

 

Цар-Симеоновата градина 

 Градината е обявена за паметник на парковото изкуство. Запазен е от времето на нейното създаване класическият фонтан на Богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арналдо Дзоки. Фонтанът е и единствената реликва, напомняща за Първото българско   изложение, проведено на мястото на днешния парк. Други известни   фонтани са „Рибарчето“ и „Мечката“. Навътре в парка, с много дървета, с огромни и красиви корони, се намира езерото с Пеещите фонтани, които   през лятото привличат хиляди пловдивчани и гости на Пловдив.

Гребна база

 Това е най-голямата подобна база на Балканите, където могат да се провеждат състезания по гребни спортове. Каналът е дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Намира се сред зелени площи. Зрителите на спортните събития могат да им се насладят от реновираната трибуна, която има капацитет за 800 зрители. Алея за спортно бягане и разходка, както и велоалея, заобикалят целия гребен канал. Днес мястото е  привлекателно и за гражданите, и за гостите на града. Тук може да се насладите на приятна разходка или почивка. Приканващи са заведенията,   разположени около Гребната база.  

Капана – квартал на творческите индустрии 

Кварталът е създаден като средище на занаятчии още преди 5 века, затова не се учудвай на улици с имена като „Кожухарска“, „Железарска“, Златарска“ и др., а името му е вдъхновено от завъртяната плетеница от малки улички. Днес в „Капана“ няма да срещнеш традиционни занаятчии, а съвременни творчески предприемачи. Това е така благодарение на тригодишните усилия на Община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“ да трансформират до скоро занемарената част на града в истински културен център и квартал на творческите индустрии. Проектът е част от артистичната програма под мотото „Заедно“, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г.

 

Централна пешеходна улица

 Главната улица е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив. На нея са разположени театри, галерии, магазини, кафенета и някои от  забележителностите на града. Често самата Главна се определя като    забележителност. Главната се простира от площад „Централен“ до Новотел  „Пловдив” и е с обща дължина от 1,8 км, което я прави най-дългата пешеходна улица в Европа. Днешната пешеходна зона лежи върху пистата на Античния Римски стадион. Съществуват планове за експонация на останките от древността чрез изграждане по цялото протежение на   Главната на стъклен под. 

Форум на Филипопол

 Форумният комплекс е разположен на площ от 20 хка (11 хка открита площ) и е най-големият на територията на България. Изграден е по времето на   инператор Веспасиан през I в. и е завършен през II в. При форума са се   събирали главните улици на древния Филипопол, а в близост до него е имало търговски и административни сгради като Одеона, градската библиотека, съкровищницата и др. Центърът на древния град и трасето на неговата основна улица – кардо максимус, съвпадат със съвременния център на Пловдив и неговата главна пешеходна зона.

 

Античен стадион на Филипопол

Античният стадион е едно от най-забележителните съоръжения на древния Филипопол. Разположен между западния склон на Таксим тепе и   източния склон на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните съоръжения  в града през този период. На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина, стадионът е събирал около 30 000  зрители. Местата са разположени на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Под полукръглите редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица. Над свода е изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.

Античен театър на Филипопол

Античният театър е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. Построен през 90-те години на I век сл.Хр.,по времето на император Домициан, когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис- потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Театърът е просъществувал до края на IV в. Той е сред най-добре запазените антични театри в света. Археологическите разкопки се провеждат в периода 1968-79 г., в резултат на което театърът е разкрит и частично възстановен.

   Днес Античният театър в Пловдив е напълно адаптиран за съвременния културен живот на града. В него се провеждат различни по характер спектакли и концерти за около 3000 зрители.

 

Епископската базилика на Филипопол

Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 2000 кв. м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици. Мозайките от римската епоха зашеметяват с великолепието и богатството си. Те са истински шедьовър на късно-античното изкуство, което вдъхновява съвременните поколения.

 

Международен технически панаир

 Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година. Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е най-голям в Югоизточна Европа. Той е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината са покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Организира многобраншови и специализирани делови форуми, включително националното участие и представяне на България на няколко световни изложения. Със своя богат опит, екип от висококвалифицирани експерти и международен престиж създава отлични възможности за маркетинг на фирми с различен профил и цели на развитие.

 

Младежки хълм

Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града. Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите. Там се намира и Детска железница „Знаме на мира“  която е една от интересните атракции за децата. 

 

Бунарджик

Бунарджик  е второто по височина от шестте тепета на Пловдив. Намира се на запад от централната част на града. Официалното му име Хълм на освободителите се използва рядко. Хълмът е също популярен като Альоша. Произходът на наименованието Бунарджика е от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. Друго негово наименование, използвано за кратко, е Сталин. Римският акведукт, по който в античните времена Филипопол се е снабдявал с питейна вода от Марково, e опасвал склоновете на Младежкия хълм и Бунарджика. От тях водата се е подавала до Сахат тепе и Небет тепе. През 1881 г. е издигнат Руският паметник - Альоша. Тогава е извършено и първото регистрирано залесяване на хълма. През 1901 г. е построен и първият ресторант на открито, известен с името на хълма. През 1908 г. кметът на града Христо Г. Данов отказва на княз Ферденанд терен на Бунарджика за построяване на дворец. В подножието на тепето се е намирал и главният резервоар на водите в града.

 

Данов хълм

 Сахат тепе е едно от днешните шест тепета. Надморската му височина е 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града. Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов – общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател. 

 

Таксим тепе

Таксим тепе е едно от тепетата на  град Пловдив, заедно с Небет тепе и Джамбаз тепе формират така нареченото Трихълмие, днес по-известно като Старинен Пловдив. Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.

Джамбаз тепе

„Джамбаз тепе“ на турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни в древността по стръмните му скали от югоизток. През 1780 г. на хълма е построено централното гръцко училище. Това е първата сграда в Пловдив, строена специално за учебно заведение. Според гръцкото описание на Пловдивска епархия, направено от Константин Иконом през 1819 г., на мястото на храма „Света Петка Стара“ е съществувала църква – „малка, каменна, с кубе", оцеляла от времето преди турското завоевание. В подножието му се намира Понеделник пазарът, а на югозападния склон гордо се изправя една от най-големите забележителности на Пловдив- Античният театър. Той е изграден още през II век сл. Хр при управлението на император Траян. В самото Трихълмие, от което е част Джамбаз тепе, се намира културното сърце на Пловдив още от древността.